Наскоро попаднах на материал из интернет пространството, касаещ искането на

 Наскоро попаднах на материал из интернет пространството, касаещ настояването на някои жители на Благоевград за смяна на името на града. Помпозното и исторически претенциозното име Цар Самуил, трябваше да размени обвързаните с комунизма и Османската империя имена. Нито досегашното име, нито Горна Джумая се костваха задоволително правдиви на създателите на предлагането. Позачетох се още малко по тематиката и си припомних, че прекръстването има стародавни обичаи по нашите земи. В долния текст ще ви споделя няколко „ загатна от Народна република България ” за градове, които нови и остарели названия към момента съществуват редом в ежедневната тирада.

Сердика е първото име на столицата ни. По времето на хан Крум при започване на IX в. Сердика става част от българската територия и получава името Средец. Градът е бил именуван и Триадица. През вековете Пловдив е носил доста имена - Кендрисос, Евмолпиас, Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Улпия, Флавия, Юлия, Пълдин, Филибе и други. Най-известното може би е Филипополис, обещано му от Филип Македонски, бащата на Александър Македонски. Един от любимците от соц. интервала е Варна, станала за малко град Сталин.

Стара Загора е един от най-древните градове в света и през епохите градът е носил доста имена, само че най-често се загатват седем от тях: Берое, Августа Траяна, Иринопол, Боруй, Верея, Ески Загра, Железник. От 1870 година се назовава Стара Загора.

Красивият Шумен за интервал от петнадесет години се назовава Коларовград. Васил Коларов е роден в този град през 1877 година Тъй като наследява Георги Димитров в разгара на интервала на култа към личността, след няколко месечното му ръководство и последвала гибел, родния му град приема неговото име. Това става през интервала от 1950 до 1965 година.

Първото име на Монтана, обещано му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена регионът на римския град стартира да се назовава Кутловица. През 1945 година държавното управление на Отечествения фронт трансформира името на града на Михайловград в чест на починалия през 1944 година комунистически деятел Христо Михайлов, работил в организацията на Българска комунистическа партия и взел участие в Септемврийското въстание. През 1993 година с декрет на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана.

Първото име на Велико Търново е Търновград, по-късно Търново. През XII-XIV в. е било известно и името Царев град. Името на град Дупница идва от локалното наречие на дървото дъб. През вековете мястото се е наричало Тобница, Дупла, Дъбница, Дупеница. През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на Станке Димитров, на името на дупнишкия партизанин Стефан Димитров. През идната година градът еименуван на прякора на личността – Марек. През 1950 година още веднъж връщат дългото име на личността – Станке Димитров. С измененията към народна власт остарялото име е върнато през същата година, само че не като Дубница, а като Дупница. Единият ъгъл от „ триъгълника на гибелта ” е прочут на всеки военнослужещ, в годините на соц. – а като град Грудово. В същина в предишното това е било село наречено Кара Бунар. През 1934 го назовават Средец. С това име остава до 01.06. 1950 година, когато е преименувано на Грудово в чест на комунистически деятел и някогашния кмет на селото Тодор Грудов.От 1960 година селището получава статут на град. С президентски декрет е върнато остарялото му име Средец, считано от 23 януари 1993 година Хаджиоглу Пазарджик е остаряло име на Добрич. Османското име датира от XVI в, когато богат търговец основава малко поселище. След Освобождението, по името на средновековния държател на региона, получава името Добрич. Във времето, когато градът е част от Румъния се назовава Базарджик. След Крайовската конвенция от 1940 година името Добрич е върнато, с цел да бъде още веднъж заменено през 1949 година по името на руския маршал Толбухин. След демократичните промени,на 25.09.1990 градът още веднъж получава славното название Добрич. Най-известното остаряло име на Благоевград е Горна Джумая, носено до 1950 година Градът се е наричал още Скаптопара (на името на антично тракийско селище), Джума Базари, Джума, Баня, Орта Джума, Джумая. Джумая е турска дума, означаваща " петък " - пазарен ден. Русе е именуван по разнообразни способи, все сходни на днешното име - Руси, Русико, Руши, Русчук, Русиг... Едно от най-популярните остарели имена е Русчук. Така е бил именуван градът по време на османското иго.

Името на град Смолян датира от дълбока античност и е носил имената Аетос (в превод " орел " - на името на остаряла цитадела над града), Езерово, Пашмакли, Ахъ Челеби. Днешното име произлиза от племето смоляни, населявало този край.

Един от най-интересните случаи в разгара на преименуванията е и си остава Димитровград. Неговото създаване стартира със сливането на три села. В началото на 90-те локалните седесари неистово желаят да го преименуват, само че просто нямаше на кого. Затова кмета взима соломоновското решение – градът към този момент няма да е наименуван на името на Георги Димитров, а на настойника на града св. Димитър!

 След демократичните промени и други градчета, селца и паланки върнаха имената си отпреди 9 септември, а до какъв брой прекръщаването на обитаеми места има роля в пропагандата ми се вижда противоречив въпрос. Факт е, че някои имена надживяват епохи, а други просъществуват по няколко години. Други пък остават доста години откакто са били изменени, на инат на формалните наименования.

Инфо: www.socbg.com